Уроци по дълголетие от моя 100-годишен дядо

Дълголетието е тема, която винаги е вълнувала човечеството. Каква е неговата тайна и как да го достигнем? Едва ли има точна рецепта и отговор, валиден за всеки човек. Въпреки това ние хората продължаваме да надничаме с интерес в живота на тези, които са достигнали достолепна възраст, с надежда да научим повече за техните навици и начин на мислене. Едно със сигурност е вярно - има какво да научим от тях. 

Запознайте се Натали. Тя разказва за своя дядо Стан, който е имал нелек живот. Споделя неговите “уроци по дълголетие”, като начин да отпразнува с читателите на своя блог неговия 100-ен рожден ден.

Уроци по дълголетие от моя 100-годишен дядо Преди няколко години открих Blue Zones - организация, която е картографирала географските местоположения по света с най-здравите и дълголетни популации. Целта на това е отделният човек, както и общноститe като цяло, да бъдат вдъхновени да подобрят начина си на живот и заобикалящата ги среда, за да живеят по-дълго и в по-добро здраве. Това, до което организацията стига като заключения в изследването си на дълголетието, не е далеч от наученото от мен през годините за здравословния начин на живот и цялостната грижа за тялото - следвайте естествената нужда на тялото от движение, не преяждайте, консумирайте предимно растителна храна, намерете цел в живота си, дайте приоритет на почивката, общувайте с хора, които имат подобни здравословни навици и

поддържайте връзка с близките си. Не го осъзнавах веднага, но вдъхновението, с което ме зареди Blue Zones, е повлияло на целия ми живот. Дядо ми Стан, който наскоро навърши 100 години, е ветеран от Втората световна война. Бил е медик на фронта, а сега е единственият столетник в своята общност. Това е изключително постижение. Докато растях дядо ми съзнателно и несъзнателно ми предаваше совите уроци по дълголетие и сила на духа. Започнах да събирам тези ценни

моменти. Всеки абзац по-долу е запомняща се история, които съдържа в себе си дълбок урок.

Хванете се за ръце и се качете по стълбите Като ветеран от Втората световна война, дядо ми се ангажира с събиранията на 90-та пехотна дивизия, които се организират ежегодно на различни места в САЩ. Имах честта да присъствам на много от тези патриотични срещи, започвайки от тийнейджърските си години до началото на тридесетте си години. Една година летяхме заедно от Чикаго до Форт Уърт, Далас. Разхождайки се из летището, той ме хвана за ръката и се усмихна. Целувките,

прегръдките, държането за ръце, гъделичкането бяха нормална част от нашето общуването. Извършването на този жест на публично място ме накара да се почувствам в безопасност, да се почувствам обичана. Виждайки шапката му от Втората световна война, хората често идват до него с думите „Благодаря Ви за службата“ и искат да му стиснат ръката. Сияех от гордост с насълзени очи докато се разхождаме през летището. Изправихме се пред избора - стълбите или ескалатора:

- Дядо, кое предпочиташ? — попитах аз.

Без колебание той отговори:

„Хайде да се качим по стълбите, скъпа“.

По това време той беше на 93 години, без проходилка или бастун.

Паркирайте отзад

Когато бяхме навън с колата с дядо, той винаги паркираше колата отзад, за да повърви малко или дори да потича за кратко. Слезнехме ли от колата, той веднага ме поглеждаше с лека усмивка и ме предизвикваше да се втурна към входната врата. Въпреки че бях доста бързо дете, нямам спомени някога да съм печелила такова състезание.

Разходки след вечеря

Живеех само на 30 минути от къщата на баба и дядо ми, така че често се събирахме да се храним заедно. След вечеря знаех, че дядо ще поиска за десерт някой от любимите си вкусове сладолед. Не отивахме с колата до магазина. Той обуваше маратонките си и питаше кой иска да се разходи с него. Спомняйки се сега тези вечери се сещам, че никога не съм се

чувствала сънлива или натежала след хранене при баба и дядо. Подпомагахме храносмилането си с движение.

Само едно или две питиета

Бях твърде малка, за да пия с него, но помня как дядо пиеше алкохол. Той приготвяше напитките без да бърза. Рядко го виждах да пие повече от две питиета, но пък не пропускаше повод. Пиеше определен алкохол в различните дни от седмицата, например един ден пица с бира, друг сьомга и вино и т.н. Дядо винаги консумираше алкохол само по време на хранене.

Поддържайте баланса си

Дядо не само беше пешеходец и бегач, но също така обичаше да си играе с мен. Винаги ме мотивираше да направя някое упражнение, уж на игра. Често ме предизвикваше и се състезавахме, като в същото време се забавлявахме чудесно.

Танцувайте и пейте

Баба ми и дядо ми бяха изключителни танцьори. Събираха погледите на дансинга. Винаги когато имах възможност - празнично събиране, парти или на някое от събиранията му с други ветерани, не пропусках шанса да танцувам с него. Дядо обикновено тананикаше заедно с песента, докато нежно ме водеше към следващото движение или стъпка. Аз просто се

усмихвах и го гледах учудено през цялото време. Той също обича да пее, дори пя на партито за 100-ия си рожден ден. Често си правехме заедно караоке партита, а Франк Синатра е един от любимите му изпълнители.

Движете се смело

Обикновено с напредването на възрастта повечето хора избягват определени движения. Дядо продължава да ляга, да се изправя, да се навежда и кляка, за се обуе, да ремонтира нещо, да подреди или почисти. Рядко ще го видите просто да си седи на стола. Така той и до днес е запазил своята гъвкавост и отлично равновесие.

Упражнения в леглото

Баба ми и дядо ми обичаха да пътуват заедно, особено в Европа и из Аляска. Имах щастието да пътувам с тях няколко пъти. При едно от пътуванията ни споделяхме една хотелска стая с отделни легла. Обикновено се събуждах по същото време, когато той (винаги съм ставала рано) и го гледах как прави гимнастиката си в леглото, още по пижама, преди да сложи очилата или слуховите си апарати. Повдигане на краката, кръгове на ръцете, каране на колело. Дишането му се учестяваше, а лицето му леко се зачервяваше. Като 12-годишна се чудех какво прави дядо, но сега знам, че той е разбирал колко е важна грижата за тялото.

Продължавайте да излизате навън

Дядо знаеше, че работя много като инструктор на открито и водач сред дивата природа за младежи. Той винаги ми казва: „Продължавай да извеждаш децата навън“. Със стиснати юмруци, затворени очи и искреност в гласа. Това ме кара да се гордея и ми дава допълнителна мотивация, че човек от семейството ми ме подкрепя и разбира, че това, което правя, е важно.

Споделяйте

Дядо ми изнасяше лекции в чикагски университети и училища, за да сподели опита си от началото на Втората световна война, като военен помощник и медицински работник в редица важни битки. Въпреки че темата беше тежка и емоционална, той някак си намираше начин да накара слушателите си да се засмеят. Мисля, че беше много полезно за

психичното му здраве и за духа му, че той не задържаше тези истории в себе си, а ги споделяше и говореше за тях.

Не яжте твърде много

Дядо Стан винаги е имал добър апетит и здрав метаболизъм. Рядко говореше в началото на храненето, за да може да се съсредоточи върху храната. Той ми повтаряше да не преяждам, да избирам качествена храна и да не похапвам излишно преди основните хранения. Дори до ден днешен той се възмущава разпалено когато попадне късно вечер на реклама на

вредна храна.

Почиствайте устата си

След войната дядо ми е работил в зъботехническа лаборатория, където предполагам е научил повече за това как да се грижи за зъбите си и за цялостното здраве на устната кухина. Той задължително ползва паста за зъби, която съдържа със сода за хляб, вода за уста и конец за зъби. И до днес няма липсващи зъби, има много малко пломби и се радва на красива

усмивка.

Не спете много и продължавайте да се движите

„Продължавайте да се дивите, спете по-малко през деня и повече през нощта“- стремежът му да остане активен беше жив през целия му живот. Дори когато питам майка ми, която е почти на 70 години, тя казва, че си спомня как като 10-годишно момиченце баща й е тичал около блока, а съседите са се чудели какво прави и защо. Дядо наблягаше на ежедневните

упражнения и даваше „работата на сърцето“.

Наслаждавайте се на радостта от пътуването

Мога да кажа, че дядо обичаше да бъде вкъщи, обожаваше жена си, отглеждаше четирите си деца и се грижеше за двора и градината си, но той и баба ми се чувстваха особено щастливи когато пътуваха. Сякаш оживяха още повече и се изпълваха с енергия. Те не пропускаха възможност, използваха всякакъв транспорт без да се притесняват и се наслаждаваха

максимално на всяко пътуване.

Вицове на вечеря

След празнична вечеря дядо Стан караше по-малкия ми братовчед и мен да четем вицове (написани от други деца от началното училище), изрязани от местния вестник. Застанали до него отпред на масата, ние се редувахме да четем и така да забавляваме семейството си, докато те довършваха божествено домашно ястие, приготвено от баба ми Грейс. Повечето

вицове бяха глупави, определено не сред най-смешните шеги, които някога сте чували, но ние го правехме, защото дядо така искаше. Поглеждайки назад мисля, че така изразяваше своята любов му към хумора, простите удоволствия, радостта да бъдем заедно. Даваше ни възможност да се учим да говорим пред хора.

Любов към семейството

Скъпи дядо Стан,

Честит, честит 100-тен рожден ден! Посвещавам тази статия на теб.

Благодаря ти за службата и саможертвата ти за нашата страна по време на

Втората световна война! Благодаря ти, че за твоето положително и

любящо влияние в живота ми, от малко момиче до сега.

От теб научих колко е важно да движа тялото си, да се забавлявам, да

играя навън, да ям добра храна, да се шегувам и да се смея, да давам

приоритет на съня, да се наслаждавам на напитките в умерени количества,

да се грижа за тялото си, да излизам и да пътувам, да споделям житейския

си опит и да държа семейството си близо до мен.

Да празнувам твоя рожден ден е огромна радост за мен, както и да живея

живота си въз основа на мъдростта, която ти ми предаде. Държа те близо

до сърцето си и нямам търпение скоро да те посетя отново!

С цялата ми любов,

твоя внучка,

Натали

Източник: Natalie Jackson Wellness Blog